Днес отново се стъмни по-рано. Бакалинът вечеряше със жена си, когато това се случи. Двамата останаха безмълвни. Ядяха някакво месо, мазно и лоесто. Жена му звучно се оригна. На мърша...Какво ли слагаше вътре старият пес - дъртият месар Сатарос. Открай време той беше месар и все си стоеше така прегърбен и зъл. Никой не знаеше на колко е години. Разправяха се легенди за него и жена му, старата Готфие....да те побият тръпки.
- Дъртия пак е развалил каймата, - пръв наруши тишината бакалинът и неспокойно се огледа през прозореца, тъмни сенки препускаха зловещо, напреварвайки се коя ще погълне последните следи от пурпурното слънце. Тук високо в планината и без това бързо се скриваше слънцето, вековните дървета ревниво пазеха своето село.
- Какво ли слага вътре , - се размърда плахо жена му, проста жена с надялкани като от брадва черти....тя беше скудоумна и грозна...
- Тежко ми стана, ще повърна.. - тя пак се оригна, лойта изби по устните й, захили се в просташка усмивка без да се обърше и мазни сочни капки слюнка закапаха по мръсния под. Очите й засвяткаха от безумието на вулгарността й...Тя се възбуди......
- Е де, - процеди бакалина, но и той се захили...
- Ще ида да го питам...утре... - бързо прибави той и неспокойно се почеса по брадата...
- Тъмно е вече.....Ще пусна кучетата...

На другия ден от сутринта беше мрачно, бакалина заситни от рано към кръчмата , където се видяха с бай Перо , изпиха по едно за кураж.......
- Снощи и ние ядохме от неговото месо.....жена ми подивя вечерта, ненаситна беше , не съм я виждал такава...Хапеше ме до кръв. . - Перо беше доста неспокоен...
-Да идем да го попитаме...
Двамата тръгнаха по тясната калдаръмена уличка нагоре към къщата на стария Сатарос, вековния месар. Уж ден , а сенките заизскачаха от баирите, тръпки да те побият....Двамата се спряха в безумен страх.....Като че ли дърветата бяха по-близо до къщата на месаря вече....Клоните се надвесваха над къщата, планината виеше зад тях със зейналата си паст...
почти бяха стигнали , но нямаха сила да продължат....Застинали.....Къщата ги хипнотизираше....и отблъскваше..... и зовеше...беше черна като катран , грозна като писък....с изкривени панти, нависоко на края на уличката. Опушена, стара , навяваща безмълвие и отчаяние..зад нея почваше гората..Усещаше се стар мирис на нещо вековно и гнило....на плесен, на страх, на странна предопределеност, че нещо лошо ще се случи. Като че ли никой не живееше там...Тъкмо искаха да се връщат когато...
- Къде сте тръгнали ?....изхриптя глас...
Двамата се сепнаха, преди малко никой нямаше на улицата, а сега там стоеше старият Сатарос, прегърбен, черен, с остър нос и святкащи очички - свински, лукави....Носеше шапка, смачкано кепе , косми стърчаха от ушите му...гнойни пъпки цвърчаха под косата му...
- При тебе идваме, - осмели се бакалина, - каймата ща знайш мазна , полудяват жените, ще си изповръщат червата....Ами сигурно жена ти е изтървала нещо вътре...
- Ами...и аз такава я правя, мазна, лоеста...така обичам...вий друга работа нямате ли си? - сопна се Сатарос и се изплю върху крачола на бакалина.
Двамцата припнаха надолу....или поне така им се искаше.....бяха като поляти с олово от кръстта надолу....мозъците им припнаха, но телата им останаха вкаменени... Черната сянка пред тях се засмя беззвучно и оголи кървави венци, по зъбите му висяка дребни парчета месо...Портата заскърца........отвори се сама.....Сатарос мина покрай тях....Дърветата шумяха, тръпките бяха навсякъде по телата им....почти тъмно беше..хладно..месаря се скри в къщата ...бухал излитна веднага след като затвори той вратата.....Перо пръв се осъзна....
- Хайде да слизаме, - каза той.
Бакалинът се беше напикал от страх.....в Очите му, вперени към къщата имаше кръв.....

Комина пушеше със сив дим, с мирис на гнилоч, пръст , мърша и хиляди злобни лица се подаваха от прозорците на къщата, застинали във вековен ужас.....